> Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е
преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от
него. Няма друга причина. Призраци
> – Не пишеш… – промълвява.
– Не пиша. – отговарям.
Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които
бих могъл дори половинчато да общувам. Не знам дали все още има такова място,
Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в
повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде
намерено „обикновено“ обяснение. Дали не