ИТ архитект, блогър и фотограф. Умерен либерал, нетолерантен към крайностите и глупостта. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Откровения
На Р. С пропуснато докосване те заговорих тогава и със страх от упреци на нещо минало, с мечта за допир и самозабрава, и с топлина на старо, меко вино. Потънах в теб, приемайки те в себе си… с отломките на оцелялото ми тяло. С докосване ми построи убежище, а себе
Откровения
На Преслава, с цялата ми благодарност за това завръщане Нощта вали със капки мрак, отронени от вихърa на времето – палачът на прогизналите ми от влага спомени. Нощта вали, звездите плачат. На пълнолунна светлина съзирам сенките на петилетното си мълчаливо бродене. Безбройно много са и хладни са отломките на отегчително-жестоките ми
Откровения
На Essy, с много обич Късният следобед не след дълго щеше да принуди оранжевото слънце да се скрие под рамката на прозореца, въпреки ясното безоблачно небе, обвило града. Есента вече започна да съблича дърветата и да оцветява листата им. Бавно и неумолимо настъпваше зимата – един сезон, не особено симпатичен ако
Откровения
За да се роди любовта е нужно само малко надежда. След това надеждата може да си отиде, но любовта вече съществува. Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка. Има любов, която
Технологии
Този текст е превод на български език на легендарното есе на Ерик Реймънд „Как да стана хакер“, който направих за вече несъществуващия сайт „Linux център“ през 1999 година. Ерик междувременно е осъвременявал оригиналния си текст. Тези промени не са отразени в настоящия превод. Препратките в него също е възможно вече
Откровения
Ето ме още веднъж на игрището на разбитите сърца. Още едно преживяване, което ще впиша в личния си дневник. Още едно емоционално самоубийство от свръхдоза чувства и гордост. Много късно да кажа „Обичам те“. Много е късно да започна отново пиесата. Напускам останките на вчерашното си детско игрище. Губя се
Откровения
Джак възбудено размишляваше докато шофираше раздрънкания джип, който му оставиха на разположение, когато пристигна преди няколко часа в селото. Хълмчето беше ниско, но пътят до проклетата дупка, която геолозите на Франк бяха открили беше отвратителен. Наистина само джипът можеше да го закара до лагера им. Какво ли, по дяволите, беше
Откровения
Спомняш ли си?… Нощта? Затворен с това писмо в стаята си. Същото, което зачеваш сега до поредния сутрешен кюртаж на закуска, раждайки недоносената си маска. Облечи я, нищо, че има парчета плацента – така е по-истинска. По-добре скрива липсата на същност… Спомняш ли си?… Нощта… Затворен с това писмо в стаята
Откровения
Когато чашите се чукат във коледната нощ, вън снегът горчиво липсва, и ласките ги няма, и сънят е бос,… а Коледа в сърцето ми отново се разписва. 25 декември 1995 Пловдив
Откровения
Посвещавам на 3 август и едно момиче Следобед бе – бяхме двамата само сами и гладни, но вместо нещичко вкусно изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо, сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите устни. Дрехите паднаха, разпилени из стаята при въпросите, захвърлени временно, дали свобода на мечтата – омайната, на копнежът
Откровения
Зима е. Безснежна, суха и студена, а времето увиснало е в безконечен бяг. Градът отвръща поглед от улицата замразена. Слънцето го няма. Няма даже сняг. Опустялата ни вечер си отива скоро, а пък закъснява безлюдната ни утрин. Как да преживеем това време голо между сляпа вечер и закъсняла сутрин? 5
Откровения
Изчезват бавно по своите пътища мечтите, примесени с минало. С присъдата на слепи сънища и със скръбта по спомени изстинали… Есен е, Господи. Дни на равносметка. И на броене на пилците… Ти как си със сметките, Господи? Излизат ли? Май не, а? То кому ли излизат, Господи. Ние дето сме